Еньовден

В народните представи Еньовден или Яньовден е наричан още св. Еньо, св. Яни, е свързан с лятното слънцестоене за северното полукълбо – 21 юни. Празникът Еньовден се отбелязва на 24 юни. Вярва се, че това е последния ден от слънцестоенето, което според езотеричните разбирания трае три дни, а имено 21,22 и 23 юни. През тез три поредни дни се вярва, че слънцето трепти застинало на небосвода. След като слънцето е изляло своята мощ, в продължение на тези три кулминационни дни, в зората на 24 юни, според народните вярвания, билките са най – лековити, защото са поели от началото до края космичната енергия. Фолклорните предания казават, че през ноща на последния от тези три дни, вечерта срещу Еньовден се случват чудеса. Тогава се правят най – силните магии, а хората се предпазват от митични същества, като самодиви, змейове, мамници и вещици. Във фолклорните представи Еньовден е и повратна точка от която денят почва да намалява „с едно грахово зърно“, а „годината да клони към зимата“. В календарния цикъл срещу лятното слънцестоене се намира зимното слънцестоене. При зараждането на хриситянството, в Римската империя е бил широко разпространен култа към бога Слнце – Sol Invictus, и митраизма. В митраизма, религия идваща от Персия, бог Митра е бил бог на светлината, а неговото раждане се е чествало в дните около зимното слънцестоене. Самият император Константин I Велики е бил посветен в култа към Sol Invictus. Там отново има три свещени дни 22, 23 и 24 декември, последвали пика на зимното слънцестоене, след които се случва поврат във годишния цикъл, а денят след Игнажден (20 декември), според народното вярване, започва да „наедрява с едно грахово зърно“. Тези дни са натоварени с особен мистицизъм в народните представи и дори са обявени за „мръсни дни“ В хриситянските разбирания след тези три дни следва Рождество Христово, а вечерта преди Коледа наречена Бъднивечер, от старославянсия глагол бондет, което означава предстои да се случи, е натоварена с много вярвания, обичаи и обредни практики, свързани с огъня. Не случайно се пее в коледарските песни „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа. Рзширяванто на дните от 20 до 25 декември се дължи на християнизиранто на по – старите празници свързани с почитането на Слънцебога, но относно празничността свързана с лятното слънцестоене, имаме само един християнизиран празник и това е Еньовден или рождения ден на св. Йоан Кръстител и ноща преди него.
Автор: Горан Стефанов

Още от Горан Стефанов за Еньовден

…“Срещу Еньовден магесниците ходят по нивите и примамят с магиите си житото от чуждите ниви в своите; млякото от чуждите овци, овошките и т.н. Веднаж един свещеник отивал в едно село в тъмни зори на 24 юни и видял нещу са газурчи из нивите, но какво било, не можал да го познае. Той си помислил, че някой звяр и спрял коня си да го види. Звярът, както той си мислил, обиколил цялата нива и като дошел до другата до нея, изправил се и взел да вика:

– Виждаш ли ме, Еньо, каква съм? Каквато съм аз!

Едва тогава свещеникът познал, че е човек и приближил коня. Това било жена, гола – голеничка, и държала класове в двете си ръце. Тя като го видяла и побегнала“…

Михаил Арнаудов „Студии върху българските обреди и легенди“, Том I, София, 1971 – 258 стр.

На снимката: „Даряване на китки на яньовата буля“ гр. Малко Търново, 2011г. личен архив.