Зимно Слънцестоене /Еднажден/ Бъдни Вечер

21.12 Еднажден – Нулев Ден на годината /Ениалем, Единак, Единажден/- Зимно слънцестоене, Денят на Новото Слънце.

Стенопис от църквата „Въведение Богородично“ в Благовеград, изградена е в 1840 – 1844 /снимка личен архив/

Според древния Български Календар Еднажден (Игнажден), денят на зимно слънцестоене е най-късият ден в годината. Първият ден на годината. Денят на Новото Слънце. В съответствие с този древен слънчев календар, годината има 365 денонощия и започва с най-късия зимен ден, който е празничен. Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Дванадесет месеца, формирали четири тримесечия като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия. От тук тръгва и младата Нова Година. Към всяка четвърта високосна година се отчита втори нулев високосен 366-ти ден – лятното слънцестоене /Ени-Джитем, Еньовден, „Слънчовден“, Ден на Слънцето/.

Еднажден символизира кръговрата на планетата Земя, в който светлината побеждава тъмнината и започва новият жизнен цикъл в северното полукълбо. Ден за равносметка!

Ритуална питка /снимка личен архив/

 

От древеността хората свързват зимното слънцестоене с началото на нов годишен цикъл, прераждането на Слънцето и обновлението на Природата. След най-дългата нощ, денят най-накрая започва постепенно да се увеличава, което дава надежда за нова реколта, изобилие и благоденствие. Днес основният смисъл на празника в много култури е пренесен с друго религиозно съдържание на Коледа и времево обновление, чрез светската календарна Нова година.

На този ден, в който “старото Слънце, стария Бог” си отива начева Новия Бог, Новото слънце.

Ритуална питка, скално светилище с. Лиляч

Ритуалност и вярвания:
Този ден започва рано сутринта с ритуално изчистване нa дома от стопанката, приготвяне на празничните постни ястия и ритуалната питка, символизираща Новото Слънце, с които ще се гощават гостите – Полазниците.
Следва запалването на Бъдния огън в който в края на вечерта /кулминацията/ се слага най-голямата цепеница „Бъдник“ /здраво вековно дърво, обикновено е бук, дъб или круша/. Дървото трябва да е здраво, за да е здрав и цял домът. Той се и миросва, което го превръща в свещено и обредно дърво.  Той който символизира поддържането на огъня за цялата вечер и ще държи всички /или поне един представител на семейството/ да Бъдат Будни до сутринта в очакване на  Изгрева, Новото Слънце, Новия Ден, Новия Бог.

Ритуална трапеза за Еднажден /снимка личен архив/

През целия ден се посрещат Полазници или Полязници /роднини и гости с които ще празнуваме/. Главния Полязник е Човекът, който пръв ще стъпи в нашия Дом. Този Дом не е само външен, той не е само нашата къща, този Дом е и нашия Живот. Полязникът, освен символ на новия годишен период, представлява и микрокосмоса на Вселената. Полязникът е вестителят и просветителят, който идва не само да донесе сполука, но и да свидетелства,че старото време си е отишло и идва новото, отишъл си е “старият Бог” и „Млада Бога начева.“ Затова Полязникът е редно да бъде здрав, работлив, да му идва всичко отръки, да е добър стопанин, да е заможен, но и милостив, а това ще рече – сърцат и най-вече да е речовит – речта да му е блага!“ .
Хората внимавали кого пускат в двора си и как го посрещат. Обикновено самия полазник, празнично облечен, трябва да донесе дъски и трески, събрани около дръвника, да седне край огнището, да ги сложи около домашния огън и с клонеста пръчка от дъбово или друго родовито дърво да разрови огъня, да разпали Бъдника и да благославя: „Колкото искрици, толкова пиленца, яренца, теленца, дечица…в тази къща да има!“ Този благослов извършвали и децата рано призори, защото децата са чисти, непорочни и тяхната молба винаги се чува, винаги се уважава. Свидетелство за това е Еднажден и свещенодействието на Полазника около огнището.
Така се полага традицията на Коледуването и Коледарите. Вестители на новия ден, наричайки Рода и Дома с благодатни молитви.

На вечеря, когато всички гости са пристигнали и са около подредената с блюда маса, стопанката или най-възрастната жена от домакините, окадява цялата къща и трапезата с тамян.
Поднася ритуалния хляб и вино! Хлябът се поема от бащата, глава на семейството или най-възрастният мъж в къщата. Той изказва всеобща молитва за благоденстивие, която завршва с „Днес Бог прекрачи пръв прага ни…“. След това разчупва питката и разпределя парчета – първо на Бога, след това на всички присъстващи, като заедно с това се раздават и задачите за следващата година. В наши дни това е добре познатия обичай на късметите и монети скрити в питката.

Парче хляб и възляния от вино се поднасят и на огъня, което е препратка към древнотракийската традиция. Започва вечерята с наздравица и така до сутринта!

Бъдник /снимка личен архив/

Малко за трапезата:

Трапезата е постна в синхрон с „коледните“ пости, съпровождащи тъмните „вълчи“ дни в периода от Архангеловден (8 ноември) до Еднажден 21.12, в които денят е по-къс от ноща и преобладават негативни възприятия. Предполага се, че постът е въведен с оглед на по-малкото подхранване на тези негативни влияния върху хората и за евентуалното им изчистване от човешкото съзнание, веднъж проявили се на повърхността му.
Най- традиционно това са сезонни култури, запазени в зимни условия. Трушии, варива като боб и ориз,пресни и сушени плодове, ядки и семена, които се благославят на празничната трапеза и през следващата година те ще са получили добра енергия и ще родят добра реколта. Присъстват задължително чесънът и лукът, които прогонват злото. Слагат се и пуканки, за да „пука“ годината от плодородие и хамбарите ще бъдат пълни, жито и зърно, за да има хляб, който е един от най-важните символи в българската култура във всички празнични дни.Броят на ястия варира, но най популярното число е седем, евентуално с препратка към окултния му божествен смисъл, както и наследство от тракийския култ към съзвездието Плеяди.

Правят се специално обредни пити. В миналото те са били две, а в домовете, в които има мома, се прави и трета. Двата най-важни обредни хляба са „харман“ и коледарския кравай, а Хлябовете се делели на три вида. Първият вид представлявал хлябът, известен най-вече като боговѝца, боговà, кòлашки колàк, бъдняк, вечерна и светец, който се приготвял в чест на Слънцето; вторият – т.нар. вечерник, наядка, ток, рало, орач, кошара, овчарник, крава, гумно или кола – бил посветен на плодородието; третият, който се наричал най-често кравай, но още и наречняк, благословник, бил предназначен да обдари очакваните по-късно коледари. Приготвянето на тези хлябове се извършвало с голямо внимание и дълбока почит и е било придружено от изпълнението на специални обредни песни. Всички хлябове са украсявали с най-разнообразни елементи, но най-широко се използвали соларни символи като спиралата, кръстът, кръгът, розетата, кръсташката (свастиката). Боговицата символизира цялото домочадие и стопанството на къщата. Тя се поставя на семейната трапеза, която стои подредена от вечерта на Бъдни вечер до сутринта на Коледа. Коледарският кравай също присъства на трапезата на Бъдни вечер, но при идването на коледарите, те биват дарявани с него от стопанката на къщата. В дома, в който има мома за женене, а избраникът на сърцето й присъства в коледарската дружина, тя също приготвя специален обреден кравай, който се нарича Момински коледен кравай. В този случай момата дарява лично момчето на сърцето й и така показва обичта си към него. Първото парче от боговицата се е посвещавало на Слънцето, а останалите – на дома, земята, животните и членовете на семейството.

Продукти за ритулана Бъдна Вечер /снимка „Благост“/

Спазва се обичаят да се запази едно празно място на трапезата, което символично е наречено за предците, тоест покойниците, които вече са на оня свят, както и за светиите и за Господ. В миналото, преди да седнат на трапезата, стопанинът е излизал навън и е канил както бог Бог така и всички неговите починали предци да дойдат на трапезата и затова през цялата вечер не се раздига масата, защото се вярва, че те вечерят със семейството и благославят дома.

Навремето, когато хората основно са се хранили с постна храна, рядко са принасяли в молитвена жертва животни. Някоя охранена кокошка за скъп гост, дошъл в дома. Крави и волове са били смятани като част от членовете на семейството и даже е имало култ към тях, като пазители на дома. Имайки предвид и ценната им помощ в битовото земеделие. Затова имаме и народна приказка за „Кравешката кожа“. Прасета започват да се консумират чак след средните векове, когато идват османлиите по нашите земи. Взимайки всякакви други животни, но оставяйки прасето, смятайки го за нечисто животано, не са оставяли друга възможност на хората , което се превръща в „коледна“ традиция. Обикновенно големи животни са били пренасяни в жертва при големи сбирки на родове или цели села – сватби , погребения, значими календарни чествания /Еднажден/. Тези традиции са запазени в отдалечените, основно планински региони , където животът е по-оскъден и с подобно жертвопринушение се гощава цялата общност.

Други вярвания:

Всъщност, фолклора се определя, спрямо начина на живот на хората. Когато са постили навремето, на нулевия ден хората са будували, а на първия ден на Новата година ритуално са разхвърляли  пепелта от огнището на нивата. Така са вярвали, че нивата е част от семейството и са й носили дар от дома с благодарност за изкараното през миналата година, както и за да има добра реколта за следващата. Трапезата е била същата като на Бъдната вечер за Рожедство Христово. Стопанката в последния ден на старата година е премитала дома ритуално, като е измитала цялата прах към изхода на къщата и т.н. Съществуват най-различни обичаи, но обикновенно, случващи се вътре в дома. Имайки предвид сезонните условия, не е имало някакъв конкретен обичай по публично посрещане на новия ден. А и до ден днешен изследователите нямат еднозначно решение точно в кой ден са тръгвали коледарите и колко е стара тази традиция. Привнесен е предхирстиянски обичай с християнска обредна практика в ново време и е трудно да знаем какво всъщност е било.

Скално светилище и църква Св. Георги с. Лиляч /снимка Анна Ангелова/

Преди години хората са отбелязвали и две Бъдни вечери 21.12 и 24.12, а нещата се объркват още повече с приемането на Григорианския календар, който променя традицията Новия ден в друга дата.

Скално светилище и църква Св. Георги с. Лиляч /снимка Анна Ангелова/
Скално светилище и църква Св. Георги с. Лиляч /снимка Александър Асенов/

Промяната е още разтеглена във времето, че Сурвакарите /Коледарите/, които по принцип трябва да „шетат“ на 21-ви или най-късно на 22-ри декември сутринта, са изместени чак на 14 януари /Васильовден/ по днешен календар и затова в Република Северна Македония отбелязвайки „по стар обряд“ деня на водата или Благовещение на 19-ти януари, и се поздравяват за настъпилата Нова година.

Тракийски мистерии:

В древността тракийските жреци за извършвали молебен и възлияния от масла и вино в ритуален огън с поднасяне на жертвени дарове. Познати са няколко култови комплекса с предполагаеми жертвени огнени олтари и издълбани пещерни образувания в стил „Утроба“, домакинствали подобни чествания. Отличителни белези са „Мерници“, отбелязващи позицията на изгряващото слънце на 21-ви или 22-ри декември, „слънчев портал“ /комбинация от камъни, пещера или скален процеп/ в който или през който лъчът прониква. За разлика от честването на лятното слънцестоене, неблагоприятените атмосферни условия в зимния сезон приемат празника на зимното слънцестоене, като честване от затворен тип „у дома“, което говори и за непопулярна и скромна традицията изпълнявана навън. Все пак и в наши дни могат да се наблюдават подобни ритулани чествания за посрещане на Новия Ден, изпълнявани на различни тракийски сакрални комплекси.

Скално светилище и църква Св. Георги с. Лиляч

 

Скално светилище и църква Св. Георги с. Лиляч
Скално светилище и църква Св. Георги с. Лиляч

 

Помнете традициите в съответсвие с Природните цикли! От зората на човечеството хората се опитават да живеят в Хармония с Природата, която ги дарява с Изобилие и Благодат.
Целта на тези традиционни чествания е подсилване на човешкия смисъл на съществуване в Благодарност и Смирение към животворната сила на Създателя, начертал Пътя към вечно Щастие и Възкресение в Свобода.
Нека с настъпване на Новия Ден, Новата Година, настъпи нов период в духовното израстване на хората по цялата земя, към Любов и Светлина.

 

Скално светилище и църква Св. Георги с. Лиляч

„Бре юнаци луди гидии,
Вутре си е Баденъ вечерь.
Дуръ даизгрее ясну сланц
Съсъ сланце личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Коледа Бога на земе-та,
Златна си тоега носи,
Та са шета пу земе та
Утъ града фъфъ града,
Утъ селу на селу,
Утъ каща на каща…“
Из „Веда Словена“

Амин!

 

/статията е съставна от екипа на проекта/

  • 00

    days

  • 00

    hours

  • 00

    minutes

  • 00

    seconds

Date

дек. 20 - 22 2022

Time

All Day