Коледуване

Малка Коледа, Мали Божич, Крачун, Вечерня и Неядка. 22-ри или 25-ти декември.

Коледа е  един от най–старите и значими празници за българите. Според много изследователи неговите корени достигат до античността, когато всички балкански народи са отбелязвали свършването на старата година и началото на новата с празници посветени на бог Кронос един от титаните в старогръцката митология. Първоначално е бил почитан като бог на земеделието, а по-късно, в елинистическия период се отъждествява с бога Хронос, персонификация на времето символизиращ прехода от живота към смъртта. Когато става въпрос за древна балканска митология, не може да  направи разлика между гръцка и тракийска култура, защото те са в постоянно културно взимодействие –  А. Фол.

Участващите в празниците са се наричали „крони”. Те са избирали карнавален „цар на крониите” когото после  са разчленявали и убивали.  През 680 г. е свикан Шестият Вселенски Събор или така нареченият Трулски събор (на името на двореца, в който се е състоял), Съборът взима 102 важни за Църквата решения, едно от които е забраняването на „календите”. С думата „календи” в Рим са отбелязвали началото на всеки месец, а януарските „календи” са насочени към култа на бог Янус – портиер, който отваря и затваря вратите на слънцето, затова и изобразяван с две лица.  Според Мнасеас от Патра – гръцки историк живял III в. Пр.Хр.,  Кронос е бил почитан у гетите и се наричал Залмоксис. Хезихий лексиконограф живял V в. Сл. Хр., който засвидетелства значенията на Залмоксис, изрежда измежду тях и Кронос. Той дава името Залмоксис и едно след друго трите му значения: 1.Кронос, 2. танц и 3. песен. Благодарение на  това сведение ние научаваме, че траките са постигали въздействие върху болния не само с музика, с песен, но и чрез някакъв танц, който се е изпълнявал.  За честването на празниците посветени на бог Кронос, сведение откриваме и в житието на св.  Дазий Доростолски, който е по произход  тракиец и служи като обикновен войник в ХI Клавдиев легион по време на съвместното управление на Максимиан и Диоклециан (т. е. между 284-305 г.). По време на новогодишните карнавални езически шествия в чест на Кронус на него се пада жребият да играе роля на земното превъплъщение на божеството и в продължение на 30 дни, облечен в царски одежди, да предвожда бесовските ритуали. Като истински християнин Дазий отказва да бъде съпричастен към езическия култ, поради което е изправен на съд пред легата на легиона Басос, измъчван и посечен с меч.

След утвърждаването на християнството, като държавна  религия на империята, през 431 г. на третият Вселенски в  Ефес се въвежда официално празника Рождество Христово.  Първоначално датата неговото празнуване е 06. 01 – Богоявление. Но тази дата била възприета само в източната част на империята, но по късно се наложила окончателно и повсеместно датата 25 декември. От римляните идва също и нещо друго, основно за Рождество: датата 25.12. Когато през 46 г. сл. Хр. се появява Юлианския календар, той узаконява една разпространена вече практика: определяне за дата на зимното слънцестоене 25.12. По-късно реформи в календара изместват датата на астрономическото слънцестоене на 21.12., но непреодолимият резонанс от старата дата остава. Денят на зимното слънцестоене също се е празнувал от езичниците като един от големите празници на непобедимият бог Митра. Според персийската митология бог Митра бил роден на 25.12. Това е богът въплъщение на слънцето, чийто култ приема като официален през ІІІ век (274) езическият император Аврелий – Dies Invicti Solis  /Денят на Непобедимото Слънце/.

Денят преди 25.12 (Коледа) се е запазил  във фолклорните представите  под името Бъдни вечер. „Етимологията на думата „бъдни” много автори извеждат от дума със значение на „дъно”, която в митологията на някои индоевропейски народи се използва за именуване на Змея, на дъното на (дълбините),  убит (изпепелен) от бога – змееборец – Ахя Будхнья от арийските „Веди”. Според изследователите изгарянето на бъдника (дърво което трябва да гори през цялата нощ преди Коледа) символизира именно гореописаното убиване на Змея – хаоса. Пенчо Славейков в поемата си „Коледари” обвързва „Бъдни вечер” за всенощно бдение „бъдника” да гори цяла нощ. Коренът на думата „бъдни” в славянския език (който освен гръцкият език е най – близкият запазен до говореният от траките в античността. След славянската инвазия на балканският полуостров, новодошлите племена се смесват с коренното тракийско население и в техният език навлизат множество тракийски глоси) е „ ”  а от там и „” – „Будет”, което се превежда „да бъде”, „да се случи”, това който неизбежно предстои. Бъдникът трябва да гори през цялата нощ, за да може светлината му да свърже старият ден с новия, защото на бъдни вечер предстои да се случи раждането, на новото време, новият годишен цикъл от червената жар на бъдника, която остава в огнището в утренните часове  преди изгрева. Това може да бъде изтълкувано и като раждането на Дионис.

На Бъдни вечер след полунощ  празнично облечени неженени момци  – коледари обхождат всички домове от селището. Единствено техният водач  е женен мъж и се нарича „станиник”. Коледарите пеят песни, казват „наричания” (коледарски молитви), а в гр. Ямбол  „играят” и коледарски буенек „наричан още и Ямболски буенек защото се играе само от ямболските коледари”. (Николай Ников „Празниците на българите с легенди и предания” 85 с. издание на Националният музей на българската книга и полиграфия – 2004 г.)

Този вид буенек се изпълнява  под съпровод на един или повече инструменти, като е задължително е  присъствието на  гайда. Понякога в  съхармония с гайдата в музиката на буенека  се допуска участие  на гъдулка, и в много редки  случай се кавал. Мелодията му е в размер 2/4.

Коледарската дружина се нарича „куда” и е съставена от 15 – 20 момчета на не по малко от дванадест  годишна възраст. Тя представлява строго организирана структура, подчинена  на вътрешна йерархия. В дните между  Въведение богородично – началото на коледният пост  и Никулден те избират своят водач – „станиник”(това наименование на коледарският водач е повсеместно кудите от цялата страна) , у чиито дом ще се събират всяка вечер до Коледа. „Станиника” трябва да бъде женен мъж и след всяко събиране на „кудата”, той се задължава да храни и „пои” (да дава вечеря и червено вино) на  коледарите. Ако станиника е беден човек, тогава момчетата от кудата се редуват всяка вечер да носят храна и вино.

Коледарите се събират след падането на нощта, и провеждат танцови репетиции пред дома на станиника за да си припомнят стъпките на бунека. Тези тренировки продължават около час и половина, като не винаги са съпроводени с музикален инструмент. Коледарският буенек се играе от цялата куда. Коледарите с изключение на станиника играят, като всеки държи с ръце другарите си от ляво и от дясно за специално поставен около кръста колан . Така те образуват жива верига която започва с водача на кудата така нареченият „баш” и завършва с последният човек – „койрук”. Башът  носи в дясната си ръка сабя и дава „команди” – указания за стъпките, песните и  движението на кудата по време на танца. За баш се избира момче което „играе коледа” най малко пет предходни години. С лявата той се държи за колана на следващия коледар. Койрука се държи с дясната ръка за колана на предходния коледар а в лявата си ръка носи кравай. Станеника играе пред кудата, като също спазва указанията на баша и носи в дясната си ръка бъклица с вино.

Коледарите са облечени с бели ризи, бели, кожени елечета и черни панталони – „ичове”. На главите си носят калпаци украсени с клончета чимшир, „паунови” пера и „пукалци” (пуканки). Обути са с високи ботуши снабдени с шпори и „подковани” токове. Танцувайки в синхрон, като всяка тяхна стъпка представлява ударен такт под звуците на соловите инструменти, облечени по този начин коледарите поемат ролята на ритмообразуващ музикален инструмент. Няма точна информация от къде и от кога започва тази традиция сред коледарите в Ямбол. Според някои фолклористи танцът буенек е заимстван  от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение. Но трябва да се обърне внимание и на хипотезата за инициацията  на юноши в мъжество чрез подобен вид ритуали.

Във фолклорните представи е  запазена идеята за половият диморфизъм на музикалните инструментите. Така например тъпана, даула и другите ударни инструменти съответстват на мъжкото начало, а гайдата, гадулката, тмбурата на женското. В нестинарската обредност тъпана се нарича с мъжкото име „Костадин” и се съхранява заедно с нестинарските икони в специално помещение „конак”. Участвайки в коледарският буенек, поемайки ролята на инструмент символизиращ мъжествеността момчетата заявяват своята готовност да станат мъже. Така танцът може да се тълкува като своеобразен ритуал на иницияция на юноши в мъжество.  В подкрепа на това твърдение са и наблюденията на някои изследователи и специалисти по древни бойни изкуства. Според тях движението и стъпките които кудата разиграва са сходни с тези на войните строени в античния боен строй наречен фаланга. Във фалангата войниците са се строявали на една ръка разстояние един до друг, като всеки е трябвало да препокрива щита на съседа си със своя. Така подредени във верига войните нападали врага си, като всеки от фалнгата се движел в една линия с останалите, и прикривал със собственият си щит и другарят си. Според законите на античнита общества в армията могат да влизат само младежи надхвърлили юношеска възраст.

В много от своите наричания коледарите се представят като войска която е „друм друмувала и стан станувала” за да достигне до своят „стар станиник” който е „добър човек”, дарява ги и ги повежда да коледуват. Коледуването е и своеобразно военно обучение в качеството си на разиграване на бойна сцена, а самите коледари водят реална битка, строени в боен строй със силите на злото.

След репетициите кудата  се събира в специална определена  за целта стая в дома на  станиника, където участниците  разучават, коледарските песни,  наричания, пият вино и се  хранят. В тази стая оръжие  има право да носи само станиника. Всички останали коледари трябва да оставят оръжията си пред врата на стаята.

Конон, който е живял в края на I в. пр. Хр. разказва за обредите, извършвани в чест на Дионис по времето на Орфей. „В определени дни множество въоръжени траки и македонци идвали в Либетра (в Южна Македония), където се събирали в една голяма и направена добре за мистерии постройка. Винаги когато влизали там да празнуват оргиите, те оставяли оръжието си пред вратите.” Под оргии писателя има в предвид ритуали

След Игнажден кудата започва да обикаля квартала, в който живеят участниците, танцува и пее по улиците. На  Бъдни вечер коледарите посещават всички домове от „махалата” (квартала в който живят), като танцуват, пеят песни и „наричат” казват молитви за дома. Стопаните пък черпят коледарите с вино и ги даряват с храна и пари. Основен сюжет в песните на коледарите е добрият юнак, който се сърди че не са го „поженили” и за когото коледарите вдигат наздравица за да им отвори „чимшир порти”, или в друг случай възсяда „хранена коня” и отключва „извор кючове” за да се родят трима коледари. Добър юнак е герой предимно на коледните песни и под това скромно нарицателно име се подвизава един могъщ тракийски бог – конник.

На 25. 12. сутринта всички куди се събират на площада на града където се състои коледарското надиграване.

Коледарят обува ботушите, снабдени със шпори само още веднъж в  годината – на Тодоровден. Тодоровден се празнува в съботният ден от първата седмица на Великия пост който започва със Сирни заговезни. На този ден Православната Църква възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон и се организират надбягвания с коне. Мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава конят получава най-често юзда, а неговият стопанин риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Сирни заговезни според фолклорната митология е времето когато „светът се преобръща”. Тогава след седем седмици свършва зимния цикъл и започва пролетнолетният. Това е времето на агонията на зимата, прехода който се окачествява като  хаос. Конят в представите на древните траки е свещенно животно което играе роля на мидиатор между живота и смъртта , хората и боговете, световнят ред и хаоса. Възседнал конят си тракийският цар е предпазен от хаоса и непознато.

В този аспект можем да  видим как коледарят, който  вече е влазъл в битка със  злите сили, претърпял е промяна  и е възмъжал, възсяда своят  кон преминава през хаоса, за  да може да се завърне отново превъплатил се в херос, яздещ бял кон и победи окончателно злото в образа на змей, пробождайки го с копие.

Можем да се запитаме и колко стара  е коледарската обредност. И след като отговорите на този въпрос (а те задължително ще бъдат много) ни дадат ясна представа за архаичността на този празник, можем да се гордеем с факта, че сме българи, един древен народ съхранил хилядолетни традиции които са живи и до днес.

/автор Горан Стефанов/

Стани, Нине, господине,

добри сме ти госкье дошли,

добър сме ти глас донесли

низ хубава долна земя:

Овци ти се изягнили,

се овчици ваклошати

и овньовци виторожци;

кози ти се изкозили,

се козици виторожки

и пърчевци ярчорожци;

кравици се изтелили,

се кравици белобозки,

се воловци еленчовци;

кобилки се изждребили,

се кобилки левогривки

и коньовци папуньощи.

Стани, Нине, господине,

тебе пеем, господине.

(Българска народна песен)

КРАТКО ЗА КОЛЕДАРИТЕ

Коледуването е един от традиционните български обичаи, характерен с празнично облекло, украсени калпаци и коледарски песни. Зимен обичай, в който коледарите обикалят домовете на хората и пеят обредни песни с различни мотиви, а стопаните на къщата ги даряват с пари, мезета, вино, сладкиши и други благини. Коледуването е обичай с езически корени. Произлиза от римската дума calendae – първите дни на месец януари. Традицията датира отдавна, а основната задача на младите мъже обикалящи от къща на къща е да прогонят злите духове и да пожелаят здраве през годината. Въпреки че не е християнски ритуал, коледуването е неотменим обичай от българските коледни християнски празници.

Коледарите започват подготовката си от Игнажден (21 декември), но също така и на 7 януари (в дома на водача си) както е бил отбелязан в стария Юлиански календар. Разучават песни, създават коледарски групи и избират техен водач, който според обичая е по-възрастен и най-вече женен (станеник). Станеникък трябва да е почитан от всички хора в селото. Него калесват с бъклица. Той пък си избира благословник. Вечерта, преди да тръгнат из село, най-напред коледуват в неговия дом. Това е израз на уважение към избрания водач. Той е приготвил кравай с дупка в средата, около която са на бучени стръкчета босилек. Босилекът е опасан с низи пуканки, царевица и сухо грозде. Увит в бяла кърпа, краваят ще обходи всяка къща и в ръцете на станеника той ще бъде безмълвен свидетел на коледарските благословии. Водачът стои най-отпред и наставлява обиколките. От полунощ до изгрев слънце е времето, през което момците пеят пред домовете на хората:

Стар станеник куда води,

станенине, господине!

Че ти идат добри гости,

ей коладе ле, мой коладе.

Кудата му отбор момци,

станенине, господине!

Отбор момци коладници,

станенине, господине!…

Изхвъркнала е, Дойне ле, Коладе ле,

пъстра птичка, момне ле, Коладе ле,

че ни хвърчи…

два дни, три дни…

два дни, три дни…

три недели…

де я съзря сиво орле…

как я съзря…

тъй я погна…

че я вкара…

в момин дворец…

в момин дворец, градинчица…

в градинчица под дюлчица…

Коледарите отпращат отвъдните създания. Смята се, че по този начин светът се преражда, а хаосът, който цари наоколо се превръща в хармония. Специални коледарски рефрени желаят на стопаните здраве, благополучие и много разбирателство в дома през цялата година. Първата песен, която изпълняват коледарите е за най-възрастния човек от къщата, а след това пеят за останалите членове на семейството. В някои села коледарите отиват в центъра на селото и се надпяват.

Коледарите са само мъже. Коледарските групи се създават от 10 – 15 души, но само мъже. Празнично облечените млади момчета обхождат домовете на хората, като винаги тръгват в източна посока. Момците обикновено са ергени, сгодени или по-млади, а най-малките от тях са наречени котки, като тяхна задача е да се движат пред коледарите и да известяват стопаните за тяхното пристигане. Водачът на групата се кръщава различно, според ролята му в самото коледуване. Той се явява посредник между мъртвите и живите, между старата и новата година. Според традицията той трябва да бъде в разцвета на силите си и да е много речовит, за да благославя и желае здраве и успех през годината. В самата коледарска дружина има и маскирани лица, а най-разпространена е двойката старец-невеста.

Стопаните на къщата приветстват коледарите. Обикновено стопаните на къщата даряват коледарите с пари, брашно, кравай, боб, мед, питка и други продукти. След като групата изпее коледните песни, водачът, който държи в ръце подарения кравай, изрича коледарска благословия. Прието е стопаните също да отвърнат с добри пожелания, а т.н. трохобер от групата събира даровете. Интересно е, че на някои места ако в къщата има девойка за женене, тя подготвя писан кравай за любимия си. Всички писани краваи се излагат на видно място, стойността им се оценява и започва наддаване. Всяко момче купува кравая на момичето си.

Царю, царю и везирю,
Излези, царю, излези
Да си видишъ фафъ сарае
Какъ изгрела ясна зора
Ясна зора ясна звезда, 5
Съсъ звезда личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ день
Коледа е Бога форкналъ
Форкналъ Бога на небе-ту,
На Бога са мольба молилъ, 10
На Бога на Снегина,
Да си слуга ни праща
Да си слезе фафъ гора-та,
Да ни му дава бела каната,
Фафъ каната бела снега, 15
Да ни вие да ни раси;
Лу да изгрее ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
Съсъ звезда ясну сланце,
Чи му е личенъ-день 20
Личенъ-день Коледовъ-день;
Малки ми деца коледуватъ,
Коледна ми песна пеетъ,
Та ми фодетъ фафъ сарае,
Царе ги дарба дарува, 25
Дарува ги три дукати
Три дукати нишенлии; 
Из „Веда Словена“