СУРВА
Кукери и Сурвакари
Знаем ги с обобщеното наименование кукери; носят маски, някой от тях страховити и огромни; облечени са странно – с кожи и парцали; препасани са с чанове и звънци и вдигат невъобразим шум. А що се отнася до ролята им, вече ни се иска да разберем малко повече от баналното значение, че гонят зли духове. Но знаем ли за тяхното начало?
Маскарадната обредност идва от древни езически времена и е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция.
Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят около Нова година – през Мръсните дни /от Коледа до Йордановден/, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя /последната седмица преди и първата от Великденските пости/.
Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като “сурвакари”, участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България – като “кукери”.
Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година, с наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие по хора и животни. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало.
Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии.
Маските в народните вярвания защитават от зловредното влияние на “нечистите сили“. Българската обредна маска е източник на богата информация за различните етнографски райони.
Звукът на звънците, окачени около кръста на маскираните, подсилва предпазното им действие.
Групата на маскираните включва разнообразни персонажи. По традиция всички обредни роли се изпълняват от мъже, облечени в различни маскарадни костюми.
Маскарадността в България е жива традиция и се променя. Адаптира към себе си нови символи и образи, отслабват ограниченията за участниците по пол и възраст. От Възраждането насетне сред маскираните навлизат персонажи от нефолклорната култура. Значими политически промени и социални проблеми и днес раждат пародии на представители на различни социални групи. Желанието за участие в маскарадната група се утвърждава като достатъчно условие за участие – до “ветерани” над 70 години може да се видят и деца в предучилищна възраст, маскират се жени и момичета, които се чувстват съпричастни към традицията.
Исторически сведения за кукерите има в един – единствен паметник, вероятно от VI век. На тази въпрос преди около 8 години (вече 45 години до днешна дата 2019г) отговори известният български етнограф ст. н. с. Петър Петров. С това си изследване автора дълбоко прониква в културата и бита на нашите предци – траките – и прави своето обосновано и убедително заключение с математически способ за потеклото на това изключително интересно явление в нашия бит. Със своето изследване Петръ Петров доказва, че е възможно да се открие етногенетичния контакт между тракийското население и първите славянскки заселници на Балканския полуостров на основата на народните обичаи “Кукери“ и “Сурвакари“.
Кукерите се срещат главно в Югоизточна България, а в североизточната част същият обичай се среща рядко и се смята за пренесен по – късно от тракийското население, преселено на североизток по време на войните – Силистренския район, Тутракан и др. Тук обичаят се среща само при компактно заселено тракийско население. Важен момент в обичая е символичното заораване и засяване на мегдана. Това говори, че обичаят има пряка връзка с поминъка на населението, а от исторически данни се знае, че един от основните поминъци на траките е земеделието. Обредите, които извършват кукерите, за тясно свързани с трудовата дейност на хората и тяхната надежда за богат плод от ниви и градини. Клатушкането на главния кукер според народа е, за да натежат от тежко зърно класовете на житата. Падането му на земята означава тежка жътва през годината. Боричкането и тръкалянето носи здраве и успех в труда. Звънците на поясите имат “мисията“ да пропъждат болести и лошотии, които спохождат хората.
Днес маскарадните обичаи имат двойствен живот – от една страна, съгласно традицията, те се изпълняват ежегодно на определения ден по места, от друга страна – придобиват показност и състезателен характер, преобразувани в сценичен вариант и изнесени пред публика на множащите се фестивали, карнавали и празници, провеждани в България и в чужбина.
КУКЕРСКИ ФЕСТИВАЛ „СУРВА“ – гр. ПЕРНИК
Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник e най-голямата в България и на Балканите, и една сред най-големите изяви на традиционни народни игри и обичаи с маски в Европа и света.
Малко история:
1965 г. – Йордан Николов, служител в Окръжния съвет по култура, предлага в Перник да се създаде национален фестивал, в който да бъдат представени маскарадните групи от всички етнографски области на България.
1966 г. – Община Перник организира първото издание на фестивала.
1985 г. – Фестивалът започва да има международен статут.
1995 г. – Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове.
2004 г. – В Перник се провежда XXIV Конвенция на ФЕКГ
2009 г. – Перник официално е обявен за европейска карнавална столица заради своя международен маскараден фестивал „Сурва“, с което става най-значимия фестивален център за цяла Европа.
2011 г. – Перник е домакин на рождения ден на ФЕКГ „Dies natalis“
2014 г. – Перник и фестивала „Сурва“ попадат в класацията на списание National Geographic за Световни зимни топ дестинации.
2015 г. – Обичаят „Сурова“ („Сурва“) влиза в Представителната листа на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.
2016 г. – Най-старият маскараден фестивал в Българя и един от най-големите такива в Света чества 50-годишен юбилей от своето първо издание.
Организатор е община Перник, отдел образование, култура, младежки дейности и духовно развитие (ОКМДДР)
Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията “сурвакари” и “кукери”.
Традиционно във фестивалната надпревара участват около 6 000 души в около 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка.
Само на фестивала в Перник се виждат маски от всички етнографски области на страната
В Пернишко играят в нощта на 13 срещу 14 януари и на 14 януари през деня – Сурва /Василовден/.
Почти всяко село в региона има своя маскарадна група, често участниците в нея са повече от 50 души.
Обобщеното местно название на маскираните е “сурвакари”, има и локални варианти.
Автентичният маскарад включва различни персонажи. Основно обредно лице е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. Особено характерно за сурвакарите е разиграването на ритуала сватба, за разлика от кукерите, за които е характерно ритуалното заораване. Основни моменти са обхождането на селището и посещението на всяка къща поотделно, както и колективната игра на селския площад.
Костюмите са главно 2 типа – само от кожи или от нарязяни парцали.
Маските са формени като глави на причудливи същества и животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с рога, опашки, тракащи клюнове или като сложно изработени конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет. Понякога маската е само начернено лице, върху което могат да бъдат прикрепени мустаци и брада от вълна, конци или коноп.
В Пернишко маските са изработени от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя.
Участниците изработват маските си сами или с помощта на утвърдени в селището майстори. Процесът е сложен, граничи с ритуал, и е обгърнат в тайнственост за външния наблюдател.
Автор: Любен Дишлянов
Снимки: UFOtv