В Странджа Свети Димитър е на особено голяма почит, а Димитровден е голям празник. Ходи се на гости у именниците. В селата Българи, Бродилово, Граматиково и др. в Източната част на планината, е съществувала практиката на този ден в храма да се носи обредна храна от хората, които имат имен ден. Тя се наричала „арта“ и е представлявала петохлебие или сурово жито и вино. Петте малки хлебчета са се наричали за здраве. Върху всяко се е поставяла запалена свещ, а свещеникът ги е прекадявал и прочитал молитва.
Навсякъде стопаните са се разплащали с овчарите и ратаите, като са се пазарели пак за догодина.
В село Факия, рано сутринта, се е захващало така нареченото „Чубанско хоро“, което се е водело от овчарите.
Според народния календар свети Димитър носел зимата. Затова в Странджа гадаели на този ден каква ще е тя. В село Българи казвали, че каквото е времето на този ден, такава ще е чак до Коледа. В селата Бяла Вода, Калово, Стоилово и Близнак, хората отивали до някой по – голям мравуняк и наблюдавали мравките. Ако си вършели работата, това означавало, че зимата още е далеч и ще е мека.
В Сакар пък, в селата Орешник, Мрамор, Устрем, Срем и Радовец, разказват и до днес, че свети Димитър и свети Георги са братя. Затова иконите на двамата светци трябва да се поставят една до друга. Свети Димитър носел Зима. Поради тази причина бил изобразен как убива човек. От там идвало и името на сезона Зима, „един вид, че взима някой със себе си“ (вероятно човешки живот Б.А.) А, другия носел лято, затова бил изрисуван как убива лошата ламя.
В миналото, в Западна Странджа, петъкът преди Димитровден, се е смятал за един от дванадесетте най-лоши петъци от годината. Спазвали са се редица забрани за работа, за да не пострада човек.
На Димитровден панагируват и нестинарите. На този ден, се извършва ритуал за „смиване на иконите“, на аязмото посветено на светеца. Също така се събират и пари за курбаните, които ще се правят на празниците през следващата година.
Източници: Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996 (сборник). Стоян Райчевски. Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия. София, 2016.
Гръкоезичните нестинари казват, че днес, Димитровден, е първият пълен ден от годината, а вчера е последния празен. Според тях днес започва новият времеви цикъл, а стария е свършил вчера. Днес те се завръщат в земите, от където някога техните предци са тръгнали към неизвестното. Само тук може да започне тяхното ново време, защото то може да бъде родено единствено тук, в Странджа. Тук обредът трябва да пренареди правилно космичния ред, за да може новото време да бъде заредено с потенциал за добро. И когато всичко утихне, музиката издига невидим стълб свързващ небето и земята. Прихванатите от светците танцуват под ритъма на тъпана разтварящ времето. И то като, че ли спира разтегнато до безкрай. Тогава прихванатите нагазват огъня, който е изгорил изтеклата празнота и пречистил идващото бъдеще. Казват, че светците ги водят, а те танцуват в горящите въглени докато от не остане само пепел. Казват още:- който е призован ще дойде!
Снимки, видео и текст: Горан Стефанов