Здравейте, приятели!
Ще ви представим един репортаж от честването на нулевия ден Еднажден /зимното слънцестоене/ и как отбелязват началото на коледарските обичаи в с. Буново, Кюстендилско и по точно местността Лаката.
Всичко започва в едно сгушено имение в махала Дарманци на 20ти декември вечерта с приготовления за празника, които текат в очакване на гостите и най-вече на Полазника /знатния гост/, който ще води церемониите и ритуалите.
Приготвят се вкусни гозби /в гюведже/ и мезета с питиета за добре дошли.
С пристигането, Полазникът окадява трапезата с тамян и въглен от бъдника и благославя къщата за да започне процесът пречистен от тъмни сили, имайки предвид, че „посрещаме“ най-дългата вечер в годината.
Всички лягат рано защото утре е Еднажден, един от най-важните дни в годината. Който каквото мисли и чувства, така ще му се нареди цялата година. Сънищата са пророчески.
На сутринта, рано преди изгрев домакина става първи и окадява къщата и градините, поръсва ги с пепелта от печките на къщата, за здраве и берекет и да изпрати старото слънце, за да дойде Новото Слънце – Коледа Бога, с новото Чисто, Мирно и Богато Време.
Следва звук от гайда и даф за приветствие на изгрева…
След кратка молитва в тишина се появява и той..източника на живот и светлина – Бага Ра!
Първият лъч гали младенеца на къщата, да е достоен наследник на Новото Време и да расте в Сила, Здраве, Мир и Изобилие.
Следва ритуално вчесване и подрязване на косите, за да си тръгне старото и израсте новото, в умовете и сърцата.
Продължаваме с приготовленията за празничния обяд и обреден хляб, задължителен елемент за този ден, символизиращ животворното начало, кулминация в българската ритуална кулинария, съпътстваща почти всички празници от слънчевия календар.
Украсата на хляба е семпла, но със силна символика. Център за символ на Божественото начало, кръст за елементите и посоките, кръгове за различните царства и измерения и 12 отрязъка за месеците и годишните цикли. Всичко това в името на хармонизиране със силата на природата.
Разчупва се от Полазника или от Станиника, най-възрастния домакин на имението, който раздава парчетата от питката последователно по сан и възраст. Добре е да се дава и път на младите…символично в името на природното равенство между всички.
След това се пали ритуалния огън, който ще служи и за олтар за тази вечер. Започват древните мистерии….
Огънят винаги е служил на хората за връзка с Небесата. Освен със спасителен и унищожителен характер, от древни времена той е почитан, като отражение на Слънцето на Земята и като портал към отвъдното, трансформиращ материята и изпълняващ ролята на проводник към Необятното.
Добре познати са по нашите земи тракийските мистерии, най-честно изразяващи се с възлияния.
Безкръвните принасяния на жертва. Изливане на течности в чест на боговете – вино, мед, зехтин, вода и др. Още се принасят плодове, семена и друг вид дарове, които произлизат от земеделието на региона с цел проява на Благодарност, излизане от егоистични маниери, проява на смирение пред силата на природата и преклонение пред величието на Създателя.
Внимателно и деликатно се подхожда в този процес от Посветените.
Даровете се приготвят в красиви блюда и се освещават с Орфически химни и традиционни благословни песнопения.
Даровете се поднасят на Огъня и възлиянията се завъртат едно след друго, наред с молитви и мелодии, допринасящи за обективността на ритуала. Вярва се, че пушекът, който носи благоуханията е трансмитер на тези жертвоприношения и дори тези традиции да са надградени в развитието на човешкия светоглед и развитие, ние Българите сме преки наследници на това старание за хармонична връзка с природата и наследяваме съвсем естествено прилагането на уважение към Нея, по този начин.
След всичко това се обявява началото на Коледарските дни и обичаи /от Еднажден 21.12 до Коледа 25.12/. Местната дарманска дружина се впуска по селото да благославя и нарича, хора и дворове водена от Станеника, който ги посвещава и учи в специалните ритуали и песни. Вечерта е непредвидима…най-дългата в годината. Смелчагите обикалят из тъмна доба, в диви снежни гори, носейки светлината на пътеводната Звезда, готови за среща с тъмни сили и същества, които ще се опитат да препънат Пътя им, за възмъжаване на младите и младост на по възрастните…за да стигнат и до последната къща…
„Събрали се сабор, табор,
момци, все коледари.
Де рано ранили, де късно къснили
по тез кални друмища.
Те почукали, потропали.
Помислили, че ще излезе някой лош човек,
да се кара, да се бие,
а той излязъл добър човек.
Орадвал се, обрадвал се, че бръкнал в куюм джобове,
извадил китка нахтари,
че отброил чимшир порти
и ги въвел в равни двори,
в равни двори, бяла къща.
Да попеят добри песни, добри песни коледарски,
че ги дарил с добра дара, вит-превит кравай.
На кравая сребро, злато, кръст.
Да е мирна и честита, плодовита –
зелен клас на нива, голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса, червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна.
До година, до амина.
Да кажем Амин дружина: „Амин!“